ПОЕТИЧНА АНТОЛОГИЯ

Бр.18/ юли-август 2005


Теодор Траянов

(1882-1945)

СТИХОТВОРЕНИЯ

 

АНАХОРЕТ

 

                   На Г.Тъмен

 

Като престъпник минах през сетните предели,

и сенките заклинах на моя рухнал ден,

плътта си обещавах (душата бяха взели),

всевлестний знак чертаех на сън невъплътен.

 

Дълбоко в свойта мисъл чух думи-имортели:

"Началото е всъде, а краят - праг свещен!"

Лежа, отдето тръгнах, на каменна постеля,

в съзнание и будност, от нова скръб пленен -

 

далеч се мержелее изгубена звездица,

последно заклинание на молещия миг,

и бавно в кръгозора се дига черна птица!

 

Нощта умира негде! Ехти родилен вик!

Към утрото! Разблъсквам

                         мъртвец подир мъртвец!

- О, кой ли ще упъти прокажений слепец?

 

 

 

 

ГОРСКИЯТ ЧАР

 

 

Гората се дига в почуди,

полюшват се тежки листа,

и техният шепот събуди

заспалите нощни цветя.

 

И тъмните брястове блесват,

затихнал върхът им шуми,

низ грани се мълком надвесват

невидени бледни моми.

 

Обтягат те сребърни струни,

свенливите лунни мечти,

по устни ме всяка целуне,

целуне и пак отлети.

 

Луната изплува полека,

пониса се в облачен свод,

към заник тя дири пътека,

през бездни - спасителен брод.

ВЪЛШЕБНА НОЩ

 

Преди звездите да затлеят,

преди зора да зазори,

мъгли се призрачно люлеят

над самодивските гори.

 

Към тебе тръгвам, буден дебна

какво сърцето ми таи,

а в него лирата вълшебна

безумно звуците струи.

 

В ответ се хоровод възима

по самодивски върхове,

сърцето шепне твойто име,

душата скръбно го зове.

 

Аз знам, че твоят взор посреща

деня над призрачни гори,

и не в роса - в сълза гореща

лъчът на утрото гори.

 

 

НЕЗЕМЕН БИСЕР

 

Пробягват по нощните листи

следи от неземна ръка;

поведен от стъпки лъчисти,

минавам безмълвна река.

 

Дочувам от горските грани

за дъб сред незнайни поля,

за скрито безценно имане

под призрачна бяла скала.

 

Там наниз през нощите грее,

по-грейнал от бледни луни:

сълзи на залюбена фея,

що вечната скръб вкамени.

 

Ще нося вълшебния бисер,

той лик на разлъка таи,

орисана горест отниса

и сини целебни струи.

 

Из книгата "Пантеон"

 

ОТШЕЛНИК

 

                   В памет на Райнер Мария Рилке

 

В страната на звездния лотос,

където без власт е смъртта,

отшелник, с божествена кротост,

се моли за всички в света.

Край него се ангели сбират

и сплитат в молитва ръце,

а в лотоса вечното миро

гори като живо сърце.

 

Отшелникът смисли ли злото

и облак чело засени,

видения пълнят окото,

занизват се земните дни.

И броди той с пастирски жезъл,

и шепне, пак дрипав и бос:

Ела и на мойта трапеза,

бъди ми едничкия гост!

 

Но глух към небето, животът

на друга трапеза ще спре,

където се маски кикотят

и всякой с проклятие мре!

Кой мисли за първото име,

с което е нявга живял,

и горе, ведно с херувими,

на Господа химни е пял!

 

Но който е в сълзи кръщаван,

и който сърца е спасил,

живее и вечно спасява,

самия живот изпредил;

Той знае, че в звездния лотос

гори на Голгота кръвта,

и ничком, с молитвена кротост,

си спомня за всичко в света.

 

Кой грешник, избягал от ада,

не иска да бъде спасен?

Човекът е толкова страдал,

че всякакъв грях е простен!

Какво е душа безутешна,

ти знаеш ли, Боже велик,

как плачат, злочести и грешни,

сърцата в предсмъртния миг?

 

На тях, за да мога да служа,

върни ме, о Боже, назад,

там долу, аз още съм нужен,

отново да бъда разпнат!

И нявга светът, коленичил,

пред тия, що сам е разпнал,

ще сложи пред твойто величие

великата земна печал!

 

 

 

СЪРЦЕ НА СЪВЕСТТА

 

          В памет на Николай Алексеевич Некрасов

 

Далек под небеса оловни,

където Господ най тъжи,

звънеше нощем дъжд отровен

от мъртви плачущи души!

До тази арфа не тъй лесно

певци допираха ръце -

на нея сложи свойте песни

едно-единствено сърце.

 

От севера мъглив до Грузия,

от славна Полша през Урал,

то скритом кръсти всички музи

в сълзи на обич и печал!

С речта на съвест всемогъща

то хлопаше на всеки дом,

и тая реч, една и съща,

бе реч на оживял фантом.

 

"О, докога дори и в гроба,

в окови всякой ще лежи

и ще проклина с робска злоба

теглото, вредом що тежи?

Насищай, робска орисия,

със кръв и сълзи своя век,

но знай, из тъмната Русия

ще дойде новият човек!"

 

И в оня ден, когато Кремъл

от Бога с гръм бе развенчан,

възкликна цял народ задремал,

за жертва пламенна избран!

А горе, в небеса оловни,

посред лазурни езера,

над арфата на дъжд отровен

звездата коледна се спря.

 

И звънна в жиците мистични

сърцето на един поет,

вживяно в дните героични

на своя величав завет!

Тогаз, хоругвата прегърнал

на всички нищи, сам Исус

в кандило туй сърце превърна

над храма на Святая Рус.

 

Сърце на бледния Некрасов,

сърце на обич и печал,

огрявай оня храм прекрасен,

де всякой е насън живял!

Бъди като господна стража

над всяка земна свобода! -

Еднъж човекът нов се ражда

под витлеемската звезда!

 

 

 

РИЦАРЯТ НА СИНЬОТО ЦВЕТЕ

 

                               В памет на Новалис

 

Аз, верният рицар на синьото цвете,

в старинна балада живея пленен,

и вместо доспехи добих от небето

магесана лира и пламък свещен!

Стихът ми ефирни огърлици ниже,

от живия бисер на всички мечти,

а пламъкът пеещ лазурите лиже,

де обич в сърцето на Бога блести!

 

Но често в ефира кълбо се издига,

пожарище мрачно, сред вопли и дим

и живи и мъртви вопият: "О, стига,

смили се, смили се над нас, Елоим!

В пороища черни животът е кръстен,

от люлка до гроб ний вериги ковем,

сам дяволът свири, и в танеца лъстен,

дарени с лика ти, безпомощни мрем!"

 

Аз всичко дочувам, заключен в ефира,

над синьото цвете челото навел,

и кротко се нижат по златната лира

слова, що в сърцето на Бога съм чел!

И ето, затихват и слзи, и страсти,

замлъква езикът на демонска стръв,

аз в химни раздавам светото причастие,

на синьото цвете изтеклата кръв!

 

Слепците проглеждат в мига чародеен,

със сънища пълнят поля и гори,

светото причастье запалва елея

пред образа, който над всичко цари!

Животът разгръща назрелите клони, сърцата жадуват за нови крила,

душите си спомнят родилното лоно,

съдбите навеждат покорно чела!

 

И който е в уплах живеел привидно,

свободно живее, без страх от смъртта,

той себе си вижда във времето идно,

огледал духа си във всички неща;

той пътя към гроба настила със рози,

към истини моста неспирно гради,

нахранва душите с нектар и амброзия,

насища сърцата с любов и звезди.

 

Той, вечният пленник на свойта балада,

в миражите вижда и страшния съд,

за живите проси насъщна пощада,

за мъртвите - радост по вечния път!

Сам рицар под герба на пеещ Новалис,

той слуша в кръвта си слънчатия химн,

и скита, опиван от лунния залез,

към синьото цвете смирен Пилигрим.

 

 

 

МАГЕСНИКЪТ

 

          В памет на Илия Иванов - Черен

 

Живееше в страна мъглива

магесник с черни очила,

през тях той в истината жива

откриваше лъжата зла.

Пред взора остър и навъсен

безсилен беше всеки щит,

животът криеше лика си,

от своята лъжа опит.

 

И пред магесника в уплаха

човекът губеше устой,

през черните стъкла горяха

два въглена с небесен зной.

В скръбта той виждаше близнака

на всяка радост по света,

душите - в капища на мрака,

сърцата - в горка нищета.

 

И често, гонен от съмнения,

мълвеше странен чародей,

не са ли вси лъжи свещени,

с които всякой днес живей,

не е ли храм животът шумен,

сграден от майстор непознат,

не е ли еретик безумен

и всеки втори Херострат?

 

Ала в мига на вси надежди,

той клетва в своя блян стори,

и бунт под сключените вежди

очи небесни покори.

Той влезе на лъжата в храма,

размахал пламнали главни,

но скръцна крепкото му рамо,

любов духа му осени.

 

Пробил бе час на бран велика,

народи тръгваха да мрат,

където - жива, многолика -

лъжата бе самата смърт!

Той, в плен на земната мистерия,

обрече в жъртва дух и кръв,

смъртта си с песен да намери,

за братятта да падне пръв!

 

С какъв ли танец на душата

от своя труп се е простил,

какви ли истини в лъжата

в мига предсмъртен е открил?

И досега над бранна Тракия,

щом бурна нощ надуй гърла,

из гроб безкръстен светят в мрака

оче през черни очила.

    

 


Публикувано в  на: 04.07.2005.

Бр.18/ юли-август 2005